Постинг
07.08.2012 17:57 -
Мястото, където ми е хвърлен пъпа - Царево
Старото поверие, разкрива, че там където ти е хвърлен пъпа, все там се въртиш ... моят може да не е хвърлен там, за където пиша тази история, но така изглежда, че е!
Всичко започва през 1972 година, когато двама младежи, двойка отиват на палатка там. В семейния албум има снимки, как той я държи на ръце пред палатката. На мястото където е палатковият лагер, след години ще бъде построена станция с бунгала.
Това, разбира се са мойте родители! До ден днешен, те все там ходят на море. Е, не ходят на палатка, нито на бунгала (защото, бунгалата вече ги няма), но там си остава тяхното място за почивка! И ако това не е любов към мястото, какво да е!? Мястото! Мястото!
За първи път стъпих там преди да тръгна на училище, през 1990 година. Последваха много морета, докато в един миг бленувах да видя любимото Царево! Едва ли не ходенето там се беше превърнало в силно жадувана нирвана! Как се гонехме с другите деца около бунгалата, между чимширите и смокиновите дръвчета, каква игра падаше...
ех, детство!
Колко ми беше криво като разбрах, че ще бутат бунгалата, ако знаете, те бяха станали част от малкия ми рай!
Това си остана Царево за мен - мястото, което е извън цивилизацията . Извън времето, извън пространството!
Мястото на мечтите, където се сбъдват мечтите!
Най-вероятно за всеки мястото, където почива е това място. Винаги престоя там ти се струва като в безвремие... изчистваш се, започваш отначало! Това е за мен е Царево!
Благодаря ви за вниманието!
Всичко започва през 1972 година, когато двама младежи, двойка отиват на палатка там. В семейния албум има снимки, как той я държи на ръце пред палатката. На мястото където е палатковият лагер, след години ще бъде построена станция с бунгала.
Това, разбира се са мойте родители! До ден днешен, те все там ходят на море. Е, не ходят на палатка, нито на бунгала (защото, бунгалата вече ги няма), но там си остава тяхното място за почивка! И ако това не е любов към мястото, какво да е!? Мястото! Мястото!
За първи път стъпих там преди да тръгна на училище, през 1990 година. Последваха много морета, докато в един миг бленувах да видя любимото Царево! Едва ли не ходенето там се беше превърнало в силно жадувана нирвана! Как се гонехме с другите деца около бунгалата, между чимширите и смокиновите дръвчета, каква игра падаше...
ех, детство!
Колко ми беше криво като разбрах, че ще бутат бунгалата, ако знаете, те бяха станали част от малкия ми рай!
Това си остана Царево за мен - мястото, което е извън цивилизацията . Извън времето, извън пространството!
Мястото на мечтите, където се сбъдват мечтите!
Най-вероятно за всеки мястото, където почива е това място. Винаги престоя там ти се струва като в безвремие... изчистваш се, започваш отначало! Това е за мен е Царево!
Благодаря ви за вниманието!
Следващ постинг
Предишен постинг
Ами така е, като бетонът завзе най-скъпите ни кътчета. Остана само споменът.
цитирайтова са фактите
цитирайПреди време си мислех, че местата са най-важното...те разбира се допринасят до голяма степен за нашето настроение и усещане...Заряда обаче, уникалното вълшебство идва от хората, или по-скоро от добрината и позитивното бликащи от тях...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Свързан със семейството, както и да се промени мястото, спомените остават и винаги зареждат с хубави мисли и чувства:)) За Царево съм чела , но все още не съм го видяла...Кой знае? Когато му дойде времето - ще видя красивото градче.
Поздрави !
цитирайПоздрави !
Дано ти хареса Царево! :)
цитирай
