Постинг
07.08.2012 16:14 -
Из дневниците на една мед.сестра
Всичко започна през 2003 год., годината, в която за първи път отидох сама на море и то два пъти , годината, изпълнена с много емоции покрай моретата и кандидатстването в така нареченият "Семеен университет"!
Преди да завърша средното школо в акъла ми минаваха разни мераци , да уча за конструктор-моделиер (които бяха продиктувани от обстановката, в която се намирах), обичах да рисувам и да измислям разни модели на дрехи, чертането на кройки ми се отдаваше, но въображението ми не бе достатъчна причина, за да се занимавам с това ...просто не ми се отдаваха точните науки, а именно математиката (хич ме няма в смятането), А именно с математика се кандидатстваше и учеше за моделиер на дрехи.
И взех, че се ориентирах към биологията и химията, с които предполагах, че ще имам по-голям успех. Знаех, че каквото и да уча все ще ми е трудно малко или много (никога не съм била ученолюбива), но реших, че искам и да ми е интересно, това, с което ще се занимавам, а не просто да имам някаква професия.
Винаги ми е било интересно общуването с хора, а ако се бях насочила към чертане на кройки и шиене, щях да общувам предимно със кривката, ножицата, кредата и шевната машина. Не че в това има нещо лошо де! - за всяко нещо си има хора!
За всеки човек има професии, които твърдо не са за неговия темперамент! Това го разбрах малко по-късно ... но съвсем навреме, за да направя правилният избор за себе си! Голяма умница се извъдих ...
И така и аз като двете ми сестри, реших да последвам
семейната традиция и да кандидатствам в Семейния
университет, а именно - Медицинския колеж Йорданка
Филаретова!
Едно много мъдро решение, взето без колебания !
Когато започнах да следвам в медицинския колеж бях много ентусиазирана и развълнувана, че уча именно това. Беше като сбъдната мечта за мен, толкова ми беше интересно и толкова забавно, цяло приключение едва ли не. Като всяко ново нещо, беше изпълнено с очарование и тръпка, очакване на следващия момент!
В началото най- силно впечатление ми направи детското отделение, където ходехме на стаж, всеки семестър по 3 седмици. Зарекох се, че ще отида да работя там като завърша. Толкова ми хареса да съм сред бебешорите! Почувствах се така, все едно цял живот съм чакала да отида там! Детска ми работа ...
Второто място, което силно ме впечатли от отделенията, беше психиатричното отделение, зарекох се, че искам да работя там на всяка цена! Разбира се и това не беше за дълго... близнашката ми душа искаше да види всичко, което можеше, да и се предложи, че и повече!
В края на първи курс посетихме детска градина и старчески дом, в тях твърдо не исках да работя. Поне знаех какво не е за мен със сигурност!
Между първи и втори курс имахме стаж един месец , всеки където си избере. Казах си, ще видя нещата отвътре, бях решила твърдо да е във ВМА.
Бяха останали няколко отделения, от които, аз си избрах кардиологията. Хареса ми, но не бях убедена, че това е моето място. Явно още не бях наясно със себе си, какво точно искам!
Все пак ми оставаха две години още, в които да реша къде точно искам да работя.
За тези три години толкова места обиколих, на някои от тях колежките в отделенията бяха много приятни и си симпатизирахме, но на други едва ли не ни се повръщаше една от друга, но всъщност - какво по-нормално от това?!
В крайна сметка, реших, че трябва да опитам, различни неща, докато си избера мястото и хората, с които да работя ...
... следва продължение
За времето и нещата......
Надписи на кановете Омуртаг, Маламир и П...
ЗАЩО НИКОГА НЯМА ДА СИ КУПЯ НЕЩО НА ИЗПЛ...
Надписи на кановете Омуртаг, Маламир и П...
ЗАЩО НИКОГА НЯМА ДА СИ КУПЯ НЕЩО НА ИЗПЛ...
Следващ постинг
Предишен постинг