Тръгнахме натам без да се усетим, къде всъщност отиваме, сбъркахме пътя обаче нали?! По средата на пътя осъзнахме това, но кой би могъл да каже, кое всъщност е средата, както и да е -  тръгнахме на някъде, където ни видяха очите, замириса на цветя отнякъде, огледахме се, цветя нямаше, само високи дървета, размириса се силно на липа, а не беше нито май, ни юни, беше почти зима ... листа по дърветата нямаше, тъжно нали, ама ни беше смешно, явно беше шега на сетивата, явно беше спомен от пролетта и лятото, миражче , мечта ... бягство от реалността, несподелени чувства към времето и пространството, примирение, че зиме иде, дали това има значение, липсват ли ни летните дни, май не ... липсва ни само слънцето ?!