Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.10.2010 23:34 - Още една среща ...
Автор: vanellia Категория: Лични дневници   
Прочетен: 888 Коментари: 0 Гласове:
3



 Датата беше 13-ти, падаха ми се три последователни почивни дни, не се случваше често  тогава ... исках да ми се случи нещо различно и вълнуващо, защо ли това винаги е свързано с някакво пътуване, било във емоционален аспект, било реално ... просто път!

Лятото  ... тогава бях разочарована, може би единствено от това, че не намирах спокойствието, което търсех у хората, всички бяха далече от моята вълна  на настроение и емоция, всеки ден беше един и същ, въпреки, че правех предимно неща, които ми доставят голямо  удоволствие, почти всеки ден бях на басейна и плувах, разхождах се много, срещах се с много хора, смях, лято, предстоящо моренце, танци, безгрижие ...но ме разочароваха едни и същи хора, по един и същ начин, може би исках  от тях, това което не бяха способни да ми дадат, не зная ... явно грешката си е била в мене, че не съм изисквала веднага от тях, каквото е трябвало ...  не знам дали смелост не ми е стигала или съм се оставила по течението тогава ...  и съм се примирявала с малко ... Но нуждата от нещо истинско, липсвал ми е  определен човек, който да запълни празнината  в душата ми, да създаде пир от емоции и да направим  заедно заря от смях ... да затопли замръзналите ми чувства ... е, успя ! Благодарна съм му,  а аз май го нараних ... минало 


Абсолютен филм ...   

Купих си билет, тръгнах  ... вълнение, радост, чувствах се на гребена на вълната, че правя нещо наистина авантюристично, кефффф,  слушах някаква хубава песен по пътя, за красива любов, нежност, приказка ...това ме вдъхнови още повече, като пристигнах изобщо не се поколебах да си кажа - заслужава си, наистина, доволна съм! Доволна съм, че дойдох тук, че се срещнах с този човек, той ми разказа целия си живот до този момент, откъде е тръгнал,какви са били мечтите му,  какви са сега ... аз почти нищо не разкрих от себе си, по-скоро премълчавах някакви неща, които биха го отблъснали от мен,  аз исках наистина нещо истинско да се получи, било то и за кратко, не исках да се караме или да го разочаровам, исках да запазя доброто му мнение за мен, доколко успях, не зная, а няма и значение ...беше вълшебно ...

След дългата вечер, в приказки и вино, усетих близнашката му душа, много близко до своята душа, душите ни затанцуваха някакъв особен танц, не ми се беше случвало подобно нещо,  никой не ме беше карал да се чувствам така до този момент, танцувахме по улиците, направо летяхме ... това беше пъривят близнак в съзнателния ми живот, той промени всичко оттук натам ... 

И дойде време и двамата да си заминаваме, заедно до някъде, разделихме се, но това не беше от онези раздели, да роним сълзи, беше весела раздяла,всъщност изобщо не беше раздяла, а едно чао,  с уговорка да се видим пак и пак, и пак... :)

Това преживяване ме хвърли във ново мечтание,  повярвах си, преди това бях някакво момиче без грам самочувствие, това ме издигна в собствените ми очи, този човек, който ме накара да се почувствам специална, принцеса и к" вото там друго се сетите ... и някак си мислех си, че с него ще поставя началото на едно ново свое Аз, действително поставих такова начало, това ме направи силна и направих всичко, което исках и за което бях мечтала до този момент ... 


Тагове:   още,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vanellia
Категория: Други
Прочетен: 126094
Постинги: 69
Коментари: 59
Гласове: 240
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031