Постинг
21.05.2014 11:43 -
Среща в парка
Автор: vanellia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1913 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.07.2017 13:37
Прочетен: 1913 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 19.07.2017 13:37
Понякога дори и аз обичам да се усамотявам,
особено в делнични дни,
особено преди втора смяна,
посядам си на пейката в парка,
пийвам кафенце, сърфирам в нета,
но си е време само за мен,
отдадена съм изцяло на себе си -
какво блаженство!
Аромат на окосена трева,
казват, че гонел стреса!
Може и да го гони, не знам...
който има стрес да му мисли!
Алеите - почти белюдни,
от време на време минава някой кучевод ...
велосипедист, парколюбец и т.н.
Кестените са цъфнали,
спокойствие в центъра на столицата!
Отнякъде се появи един черен пес,
много симпатичен (държа да отбележа),
бездомен, с червена маркировка на ухото,
като крава от ферма... ама на кравите
пластмасовата пластина на ушето май е жълта!
от екоравновесие така маркирали кучетата...
подробности ще кажете!
И песа много ме хареса,
размята опашка и се
се настани до моята пейка
все едно се познаваме от сто години!
Не съм го черпила с нищо,
той се облиза малко като видя,
че пия кафе и ям сусамка,
ама като му казах,
че няма да му хареса сусамката ми,
той се отказа от мераците да я опита!
На пръв поглед
песът изглеждаше с много благ характер,
дружелюбен и спокоен,
но когато минеше някой,
който не му е симпатичен
(или явно хората ги беше страх от кучета)
той подскачаше като обезумял
и лаеше по горките хорица, избирателно обаче!
Но махаше с опашка, не посягаше да ги хапе,
нещо им говореше, според мен.
Една женица ме попита,
провикна се от една далечна пейка-
"Защо не го укротите това куче?"
Аз през смях и казах, че не е мой,
а просто ми симпатизира,
затова се е настанил до мен!
После си помислих,
че с кучето сме една зодия ...
общителни, но плашещи ...
на моменти агресивни,
но само словесно,
бързо палим,
бързо ни минава!
особено преди втора смяна,
посядам си на пейката в парка,
пийвам кафенце, сърфирам в нета,
но си е време само за мен,
отдадена съм изцяло на себе си -
какво блаженство!
Аромат на окосена трева,
казват, че гонел стреса!
Може и да го гони, не знам...
който има стрес да му мисли!
Алеите - почти белюдни,
от време на време минава някой кучевод ...
велосипедист, парколюбец и т.н.
Кестените са цъфнали,
спокойствие в центъра на столицата!
Отнякъде се появи един черен пес,
много симпатичен (държа да отбележа),
бездомен, с червена маркировка на ухото,
като крава от ферма... ама на кравите
пластмасовата пластина на ушето май е жълта!
от екоравновесие така маркирали кучетата...
подробности ще кажете!
И песа много ме хареса,
размята опашка и се
се настани до моята пейка
все едно се познаваме от сто години!
Не съм го черпила с нищо,
той се облиза малко като видя,
че пия кафе и ям сусамка,
ама като му казах,
че няма да му хареса сусамката ми,
той се отказа от мераците да я опита!
На пръв поглед
песът изглеждаше с много благ характер,
дружелюбен и спокоен,
но когато минеше някой,
който не му е симпатичен
(или явно хората ги беше страх от кучета)
той подскачаше като обезумял
и лаеше по горките хорица, избирателно обаче!
Но махаше с опашка, не посягаше да ги хапе,
нещо им говореше, според мен.
Една женица ме попита,
провикна се от една далечна пейка-
"Защо не го укротите това куче?"
Аз през смях и казах, че не е мой,
а просто ми симпатизира,
затова се е настанил до мен!
После си помислих,
че с кучето сме една зодия ...
общителни, но плашещи ...
на моменти агресивни,
но само словесно,
бързо палим,
бързо ни минава!
Няма коментари