Постинг
09.03.2011 02:11 -
На пързалката ...
Автор: vanellia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1440 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 09.03.2011 02:12
Прочетен: 1440 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 09.03.2011 02:12
Тръгнах си от работа в 19ч, както обикновено, когато съм втора смяна, но имах неверотно настроение, въпреки, че беше понеделник, пързалката ме очакваше, а аз нея още повече, като малко дете се радвах ...
Днес кънките ми отново стъпиха на пързалката, отдавна ножовете им не бяха усещали целувката с леда, това напълни съзнанието ми със спомени, едно от най-романтичните преживявания в моя живот, а именно първото ми качване на тези кънки, на тази пързалка в една декемврийска нощ ... беше невероятно!
Та за тогава ...
Първо минахме да наточим кънки при Мирон на зимния дворец, после пихме кафе след кафе, чай, вълнението ми беше безкрайно, нямах търпение да усетя какво е това да караш кънки на лед, до този момент бях карала само ролери, което се оказа колко еднакво с кънките на лед, толкова и различно ... но определено ми хареса не по-малко от карането на ролери! Останах направо като опиянена, въпреки, че имаше доста народ на пързалката, но към полунощ останаха значително по- малко хора ...
Страховете ...
Имах някаква уплаха в началото, въпреки, че ме държеше за ръка момчето, с което карахме, подкарах ги от раз, на което самата аз колкото се изненадах, толкова и го очаквах, защото желанието ми беше наистина голямо, но и вълнението също не отстъпваше ... по едно време просто се пуснах и карах сама, не паднах нито веднъж,
бях горда със себе си! :)
Паданията ...
За първи път паднах третия или четвъртия път когато се качих отново на леда, бях на пързалката пред Мола, паднах два пъти тогава, един път по лице, един път по дупе, но си спомням, че после бая ме боля лявата китка! После и на леда на улицата падах няколко пъти и все на тази китка се облягах, не вярвах, че някога ще спре да ме боли! Е, спря, слава богу! Всъщност паднах, защото единия път не прецених завоя и го взех много рязко, а другия път, когато паднах назад, щото много рязко се изправих и залитнах, банално падане назад ...
Каранията ставаха три, четири, пет, после просто спрях да ги броя ... супер отпускащо ми действа, зареждащо и наистина невероятно усещане е, като първия път, когато карах, някак вълнуващо, дори романтично ...
Просто карането на кънки е едно занимание, което не може да се сравни или замени с друго такова ! Това е :)
Днес кънките ми отново стъпиха на пързалката, отдавна ножовете им не бяха усещали целувката с леда, това напълни съзнанието ми със спомени, едно от най-романтичните преживявания в моя живот, а именно първото ми качване на тези кънки, на тази пързалка в една декемврийска нощ ... беше невероятно!
Та за тогава ...
Първо минахме да наточим кънки при Мирон на зимния дворец, после пихме кафе след кафе, чай, вълнението ми беше безкрайно, нямах търпение да усетя какво е това да караш кънки на лед, до този момент бях карала само ролери, което се оказа колко еднакво с кънките на лед, толкова и различно ... но определено ми хареса не по-малко от карането на ролери! Останах направо като опиянена, въпреки, че имаше доста народ на пързалката, но към полунощ останаха значително по- малко хора ...
Страховете ...
Имах някаква уплаха в началото, въпреки, че ме държеше за ръка момчето, с което карахме, подкарах ги от раз, на което самата аз колкото се изненадах, толкова и го очаквах, защото желанието ми беше наистина голямо, но и вълнението също не отстъпваше ... по едно време просто се пуснах и карах сама, не паднах нито веднъж,
бях горда със себе си! :)
Паданията ...
За първи път паднах третия или четвъртия път когато се качих отново на леда, бях на пързалката пред Мола, паднах два пъти тогава, един път по лице, един път по дупе, но си спомням, че после бая ме боля лявата китка! После и на леда на улицата падах няколко пъти и все на тази китка се облягах, не вярвах, че някога ще спре да ме боли! Е, спря, слава богу! Всъщност паднах, защото единия път не прецених завоя и го взех много рязко, а другия път, когато паднах назад, щото много рязко се изправих и залитнах, банално падане назад ...
Каранията ставаха три, четири, пет, после просто спрях да ги броя ... супер отпускащо ми действа, зареждащо и наистина невероятно усещане е, като първия път, когато карах, някак вълнуващо, дори романтично ...
Просто карането на кънки е едно занимание, което не може да се сравни или замени с друго такова ! Това е :)
Няма коментари