Постинг
14.12.2010 00:39 -
Върви си момичето по снега ...
Събуди се и погледна навън, заснежените улици я викаха - Ела при нас и при нас, и при нас! - отвсякъде отекваха гласове , въпреки, че това не бе от най- възможните неща ... да обходи всички пътеки, които се виждаха от прозореца и ... а и какъв смисъл имаше това?! - Никакъв!
Леглото също прошепна, ела в моите прегръдки, топли и ухаещи на сладки сънища ...
няма да те разочаровам, защо се замисляш, а после винаги при мен се връщаш,
знам, че не можеш без мен ... е как, то е ясно, че не мога без теб, каза тя и излезе навън ...
Навън я посрещна със чист въздух, неочаквано спокойствие я лъхна, не беше вятъра ...
беше нов полъх от чувства, която я връхлетяха като ураган ... не се и замисли дали ги иска или бяха нежелани ...те влязоха през централния вход на нейната душа ... друг беше въпросът дали можеше да ги асимилира и използва или просто да ги остави да я хвърлят в някакви различни състояния ... без да има контрол над тях .
Влезе във някакво място пълно с хора и усети погледите им върху себе си, лъхнаха я по-силно от морски бриз в лятна вечер, не можа да си поеме дъх от ударната вълна ... толкова енергии я обсипаха наведнъж ... в крайна сметка не усети нито една от тях пълноценно... бързо се сля с тълпата и пое в някаква посока, пое си въздух, доста тежък, помисли си ... нагнетен с емоции, коледно настроение, народа пазаруваше като за цяла година ...
Излезе отново на снега, чуваше собствените си стъпки, толкова бе умислена в случващото се, все едно никога не бе излизала на снега, сериозната и физиономия говореше, че се бе замислила прекалено дълбоко над нещата от живота или че измисля нова формула за земното притегляне ... а те съвсем не изискваха толкова мислене...
Леглото също прошепна, ела в моите прегръдки, топли и ухаещи на сладки сънища ...
няма да те разочаровам, защо се замисляш, а после винаги при мен се връщаш,
знам, че не можеш без мен ... е как, то е ясно, че не мога без теб, каза тя и излезе навън ...
Навън я посрещна със чист въздух, неочаквано спокойствие я лъхна, не беше вятъра ...
беше нов полъх от чувства, която я връхлетяха като ураган ... не се и замисли дали ги иска или бяха нежелани ...те влязоха през централния вход на нейната душа ... друг беше въпросът дали можеше да ги асимилира и използва или просто да ги остави да я хвърлят в някакви различни състояния ... без да има контрол над тях .
Влезе във някакво място пълно с хора и усети погледите им върху себе си, лъхнаха я по-силно от морски бриз в лятна вечер, не можа да си поеме дъх от ударната вълна ... толкова енергии я обсипаха наведнъж ... в крайна сметка не усети нито една от тях пълноценно... бързо се сля с тълпата и пое в някаква посока, пое си въздух, доста тежък, помисли си ... нагнетен с емоции, коледно настроение, народа пазаруваше като за цяла година ...
Излезе отново на снега, чуваше собствените си стъпки, толкова бе умислена в случващото се, все едно никога не бе излизала на снега, сериозната и физиономия говореше, че се бе замислила прекалено дълбоко над нещата от живота или че измисля нова формула за земното притегляне ... а те съвсем не изискваха толкова мислене...
За момичето със сините очи
МОМИЧЕТО И ЧАСОВНИКЪТ, ИЛИ КАК СЕ МАЧКА ...
17. Момичето с червени обувки
МОМИЧЕТО И ЧАСОВНИКЪТ, ИЛИ КАК СЕ МАЧКА ...
17. Момичето с червени обувки
Няма коментари