Спя, сънувам, будя се уплашена, недоумявам, защо така се случва във съня ... не мога да заспя, мятам се във всички посоки, представям си нещо хубаво, но въпреки това, картината от съня ми е пред очите ...  сънувах  нещо хубаво, но нереално, дали е толкова невъзможно или просто представите ми за реалното не се простират чак до там ... не искам да мисля повече за това! А мисля си, че имам голяма фантазия, обичам да си представям, че съм на други места, когато искам да избягам от реалното, мисля, че успявам на друго място да се пренеса ... не съм дете вече?! - кога съм престанала да бъда ... въпросите нямат край?! Въпросите от машинното горе,  така наречената глава ...
Сигналите, които подават ... понякога неразумни, но много желани действия, понякога разумни, но много безсмислени и с  неприятни последствия, не искам да правя това! - помислих си, а искам да се отпусна и да не мисля за нищо ... писна ми да изпадам в размисли, какво ще бъде, ако не е това! А всичко е извезано от смислени действия и няма случайни неща, така отново помислих си ... а дали е така?!



P.S.Това трябваше да е стих, а не монолог, но реших да не изпадам в големи подробности ... ;-)